Проф. Иван Иванов: Прекаляване с екранното време води до вир...
От Татяна Белева
Един от най-наболелите проблеми в нашето съвремие - екранното време за децата, ще бъде във фокуса на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване с интернационално присъединяване. Тя се организира на 4 и 5 април в Медицински университет - Пловдив, а тематиката й тази година е „ Съвременни провокации пред детското развиване ”. Основен уредник е Научният институт на Медицински университет - Пловдив (НИМУ) с неговото направление „ Детско развиване “. За последствията от екранното време и опциите за справяне с тях беседваме с педиатъра и детски невролог проф. доктор Иван Иванов.
- Проф. Иванов, какво предизвика един от главните панели на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване да е отдаден на екранното време?
- През последните две десетилетия се следи неведнъж нарастване на екранното време при дребните деца. Причините са най-различни: образование, развлечение, досегаемост, авторитет, родителска ангажираност, отмалялост, меланхолия.
Екранното време въздейства върху когнитивните процеси на децата и може да сътвори взаимозависимост. Ако децата не бъдат ограничавани, изключително в най-ранна възраст, ще забавят придобиването на толкоз нужните обществени умения. Умствените умения, нужни за съответно присъединяване в обществото - така наречен обществена когниция,
са най-висшето равнище на умствена дарба.
Те включват вярно разбиране на междуличностните връзки в действителния свят и вярно реагиране на тях, и се отличават радикално от бездушния свят зад екрана. За обществената когниция са нужни повече умствени качества даже от решаването на математически задания, тъй като изисква голям брой действия, които се правят в раздалечени сектори на мозъка. Те би трябвало да бъдат синхронизирани, да работят дружно, незабелязано, с доста огромна скорост и с високо качество.
Подобно на всяко друго умеене, и това би трябвало да се тренира - по какъв начин да се изправиш измежду хората, по какъв начин да приказваш, по какъв начин да отговаряш, по какъв начин да постъпваш, какво да мислиш за мнението на другите, по какъв начин да взимаш решения. Всичко изброено е скъп опит, който се натрупа незабелязано с годините. В момента, в който лишиш детето от този опит и то прекарва половината от времето си в будно положение пред мобилно устройство, компютър или тв приемник, неговите обществени умения понижават.
- Всички деца ли могат да изостанат в развиването си?
- Не всички, несъмнено, тъй като генетично заложените качества на децата са разнообразни. Много малчугани може да не бъдат наранени от това събитие и да се оправят добре и пред екрана, и в обществото. Но има и деца, по-чувствителни на така наречен обществена изолираност, при които увеличеното екранно време пречи да се впишат сполучливо в социума. И това
носи след себе си пристъпи на гняв, експанзия -
в случаите на екстровертно реагиране. Интровертната реакция допуска пък изпадане в меланхолия. И двата разновидността се провокират и подтикват от обстоятелството, че децата не могат да се осъществят в обществото съгласно стремежи от тях метод. На всички пациенти с сходни признаци, изключително тези с аутизъм, предлагаме да се приключи екранното време. Прави чест на Съвета за електронни медии, че вкара рекомендации и изясни ясно какво съставлява екранното време: сумарното време, което децата прекарват пред екрани на разнообразни електронни устройства (телевизор, екран, таблет, смарт телефон и други). В напреднали обществено страни като Канада, Япония и други има сходни осведомителни акции от над 5-6 години.
- Кое е нездравословното екранно време?
- Това, което замества обществената връзка. Екранното време в границите на образователния развой е общопризнат способ на преподаване. Когато се обменя информация, обвързвана със задания от образователната стратегия или естественото човешко другарство - да вземем за пример посредством имейли и през онлайн платформи, е потребно.
Но скролването, което безусловно „ изяжда “ времето, до момента в който мозъкът се разтоварва, е пристрастяващо. Стремежът на обществените медии и платформите за шерване е да задържат посетителите колкото се може повече на екрана. Наскоро гледах кино лентата на Netflix „ Юношество “, който демонстрира метода, по който децата споделят и реагират.
Ситуацията във кино лентата е рискова, само че и алармираща. Възможно е две деца да стоят едно до друго и да пишат между тях, вместо да си приказват, като се гледат в лицата. Явно е по-лесно да кажеш нещо неприятно през устройство, вместо да се изправиш очи в очи с индивида, на който приказваш, и да видиш ответната му реакция. Това е дълбока тематика и тя е не чисто здравна, нито е обвързвана единствено с детското развиване.
.webp )
Тъй като казусът с екранното време e част от конференция, която дефинираме като мултифасетна, желая да уточня, че ние преглеждаме казуса от всички страни и от позициите на всички специалисти - педиатри, психиатри, експерти по информатика и други обществени служащи.
Издирихме няколко от най-известните влогъри,
които от персоналния си опит да дадат препоръки и насоки по какъв начин децата да се предпазят от екранна взаимозависимост, само че нито един от тях не се ангажира да бъде преподавател или да взе участие с презентация. Поканихме един международен експерт по библиотекознание и осведомителни науки - доктор Пламен Милтенов от Икономическия университет във Варна. Той ще показа методите на влияние на обществените медии, водещи до пристрастяване към екрана, а също и смяната в условията към когнитивните качества на децата с навлизането на изкуствения разсъдък. Както той, по този начин и психиатърът доктор Десислава Маслинкова ще разясняват какво се крие зад термина „ екранен аутизъм ”, именуван още „ виртуален аутизъм “.
- Какви са най-честите проблеми от стоенето пред екраните?
- От позиция на неврологията, синята светлина от екраните има депресивен резултат - мигащи картинки, които могат да бъдат фотостимулиращи. Принудителното състояние, което заема тялото, до момента в който се взираме в устройствата, може да докара до конвулсия на перикраниалната мускулатура и до така наречен тензионно главоболие, провокирано от напрежение - както мускулно, по този начин и психическо, поради стресовата обстановка или умствена изтощеност.
Неблагоприятни последствия от зависимостта от цифровите устройства са затлъстяването, поведенческите проблеми, проблемите на прочувствената регулация. Наблюдава се нарушена обществена интеракция с родители и връстници, закъснение в речевото и когнитивното развиване, както и в развиването на екзекутивните функционалности, виновни за взимане на решения. Децата
имат проблеми с триумфа си в учебно заведение,
като рисковете са по-големи в фамилиите с по-ниски приходи и по-ниско обучение.
„ Виртуалният аутизъм “ също е нерядко срещан проблем при деца, които са с дълготрайно екранно време от ранна детска възраст - нормално от първите си две години. Те развиват доста от типичните прояви на разстройство от аутистичния набор (РАС), само че бързо се възстановяват след преустановяване на екранното време. Диференцирането на виртуалния аутизъм от същинския аутизъм е елементарно - задоволително е екранното време да се спре за 3 месеца и да се засилят интеракциите с родителите. Наблюдава се бързо нормализиране на обществената връзка и държанието. При същинския аутизъм няма подобен добър резултат за толкоз къс интервал.
- Какво провокира увеличението на екранното време?
- Изискванията към децата към този момент се трансформират. Те живеят в друга конюнктура и за тях светът е сходен на този от кино лентата „ Матрицата “. Половината от света е тази, която виждат и в която се движат, играят, пишат на образователната дъска. Другата половина от света е в мобилното устройство, което е втора галактика, доста по-широкообхватна като средство за постигане до други хора, за приемане на информация, т.е. изцяло недостижима спрямо действителния живот.
Ясно е, че децата ще бъдат там, въпросът е по какъв начин да ги предпазим. Затова в границите на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване желаеме да отворим тематиката за полемика.
Има доста разнообразни системи по света. В Австралия да вземем за пример не разрешават на деца до 16-годишна възраст да имат профил в обществените медии. В Ирландия в първите четири класа всички учебници са на хартия и не се позволяват мобилни устройства в учебно заведение. В 5. и 6. клас - единствено до някаква степен, едвам в по-големите класове образователните материали са напълно електронни. Все отново и в България концепцията за предотвратяване на децата към този момент е на дневен ред със съответните рекомендации и разпореждания.
ПРЕПОРЪКИ ЗА ЕКРАННО ВРЕМЕ НА Съвет за електронни медии
1. Бебета (0 - 2 години) - не се предлага потреблението на устройства с екрани
2. Малки деца (2 - 5 години) - целесъобразно е в тази възраст достъпът до екран да се реализира последователно, като доближи до 1 час дневно, само че не едновременно, а разпределен на по-кратки шпации. Същевременно е значимо да се предизвиква физическата интензивност на децата в тази възраст и да се заобикаля екран по време на хранене и преди сън. Ако се дава наличие, то следва да е уместно за възрастта и родителите да предизвикват взаимното гледане и разискването на видяното.
3. По-големи деца (6 - 12 години) - предлагат се до 2 часа екранно време дневно отвън образователната активност и други просветителни занимания, в които детето е въвлечено.
Необходимо е слагане на здравословни поредни граници за време, прекарано пред екрана, и типовете медийно и друго наличие. Необходим е баланс сред времето за медии и други действия, като спорт, разходки измежду природата, физическа интензивност, сън, обществени контакти, четене на книги и други В тази възраст детето към този момент може да бъде осведомено с уместно осведомително наличие, обвързвано с вести за деца да вземем за пример.
4. Тийнейджъри (13 - 18 години) - предлага се поощряване на отговорно и балансирано потребление на екранните устройства. В България след 14-годишна възраст децата имат право да основават свои профили в обществените мрежи и следва да могат да ги ръководят рационално, безвредно и отговорно. Това включва създаване на умения за медийна просветеност, в това число докладване за неправилно наличие и/или държание на другите платформи.
СЪВЕТИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИЯТА И ТВОРЧЕСТВОТО
1. Говорете и четете с детето си всеки ден колкото е допустимо повече.
2. Осигурете материали, играчки и игри, които изискват операция, като конструктори, боички и други
3. Излизайте на открито най-малко един път дневно и се уверете, че детето има време да играе единствено и с други деца.
4. Не използвайте екрани, когато сте с деца.
5. Не давайте телефон на вашето бебе или малко дете (и дръжте екрана заключен за всеки случай).
6. Дръжте тв приемника изключен към деца под четири години, даже в случай че наподобява, че детето не обръща внимание на това, което е на екрана.
7. Обяснете на членовете на фамилията и лицата, които се грижат за тях, за какво тези ограничения са от значително значение за здравословното развиване, издръжливостта и благосъстоянието на детето
„ ВИЗИТКА
Проф. доктор Иван Иванов, дм, е одобрен педиатър и детски невролог, дълготраен началник на катедрата по педиатрия в Медицински университет - Пловдив и Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „ Свети Георги “. В момента е отговорник за образователната активност и специализиращите лекари в Катедрата по педиатрия. Завършва компетентност „ Медицина ” в МУ-Пловдив, през 1987 година Има клинични специалности „ Детски заболявания ” (1993 г.) и „ Детска неврология “ (2005 г.) и Общински народен съвет „ Доктор ” (1999 г.). През 2006 година придобива научно звание „ доцент ”, а през 2011 година - академична служба „ професор ”.
Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското сдружение по детска неврология, психиатрия и логика на психиката на развиването, Българското сдружение по сомнология, Българското сдружение по невромускулни болести, Международната лига против епилепсията и Европейското сдружение по детска неврология. От 2006 година е републикански съветник по педиатрия.
Един от най-наболелите проблеми в нашето съвремие - екранното време за децата, ще бъде във фокуса на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване с интернационално присъединяване. Тя се организира на 4 и 5 април в Медицински университет - Пловдив, а тематиката й тази година е „ Съвременни провокации пред детското развиване ”. Основен уредник е Научният институт на Медицински университет - Пловдив (НИМУ) с неговото направление „ Детско развиване “. За последствията от екранното време и опциите за справяне с тях беседваме с педиатъра и детски невролог проф. доктор Иван Иванов.
- Проф. Иванов, какво предизвика един от главните панели на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване да е отдаден на екранното време?
- През последните две десетилетия се следи неведнъж нарастване на екранното време при дребните деца. Причините са най-различни: образование, развлечение, досегаемост, авторитет, родителска ангажираност, отмалялост, меланхолия.
Екранното време въздейства върху когнитивните процеси на децата и може да сътвори взаимозависимост. Ако децата не бъдат ограничавани, изключително в най-ранна възраст, ще забавят придобиването на толкоз нужните обществени умения. Умствените умения, нужни за съответно присъединяване в обществото - така наречен обществена когниция,
са най-висшето равнище на умствена дарба.
Те включват вярно разбиране на междуличностните връзки в действителния свят и вярно реагиране на тях, и се отличават радикално от бездушния свят зад екрана. За обществената когниция са нужни повече умствени качества даже от решаването на математически задания, тъй като изисква голям брой действия, които се правят в раздалечени сектори на мозъка. Те би трябвало да бъдат синхронизирани, да работят дружно, незабелязано, с доста огромна скорост и с високо качество.
Подобно на всяко друго умеене, и това би трябвало да се тренира - по какъв начин да се изправиш измежду хората, по какъв начин да приказваш, по какъв начин да отговаряш, по какъв начин да постъпваш, какво да мислиш за мнението на другите, по какъв начин да взимаш решения. Всичко изброено е скъп опит, който се натрупа незабелязано с годините. В момента, в който лишиш детето от този опит и то прекарва половината от времето си в будно положение пред мобилно устройство, компютър или тв приемник, неговите обществени умения понижават.
- Всички деца ли могат да изостанат в развиването си?
- Не всички, несъмнено, тъй като генетично заложените качества на децата са разнообразни. Много малчугани може да не бъдат наранени от това събитие и да се оправят добре и пред екрана, и в обществото. Но има и деца, по-чувствителни на така наречен обществена изолираност, при които увеличеното екранно време пречи да се впишат сполучливо в социума. И това
носи след себе си пристъпи на гняв, експанзия -
в случаите на екстровертно реагиране. Интровертната реакция допуска пък изпадане в меланхолия. И двата разновидността се провокират и подтикват от обстоятелството, че децата не могат да се осъществят в обществото съгласно стремежи от тях метод. На всички пациенти с сходни признаци, изключително тези с аутизъм, предлагаме да се приключи екранното време. Прави чест на Съвета за електронни медии, че вкара рекомендации и изясни ясно какво съставлява екранното време: сумарното време, което децата прекарват пред екрани на разнообразни електронни устройства (телевизор, екран, таблет, смарт телефон и други). В напреднали обществено страни като Канада, Япония и други има сходни осведомителни акции от над 5-6 години.
- Кое е нездравословното екранно време?
- Това, което замества обществената връзка. Екранното време в границите на образователния развой е общопризнат способ на преподаване. Когато се обменя информация, обвързвана със задания от образователната стратегия или естественото човешко другарство - да вземем за пример посредством имейли и през онлайн платформи, е потребно.
Но скролването, което безусловно „ изяжда “ времето, до момента в който мозъкът се разтоварва, е пристрастяващо. Стремежът на обществените медии и платформите за шерване е да задържат посетителите колкото се може повече на екрана. Наскоро гледах кино лентата на Netflix „ Юношество “, който демонстрира метода, по който децата споделят и реагират.
Ситуацията във кино лентата е рискова, само че и алармираща. Възможно е две деца да стоят едно до друго и да пишат между тях, вместо да си приказват, като се гледат в лицата. Явно е по-лесно да кажеш нещо неприятно през устройство, вместо да се изправиш очи в очи с индивида, на който приказваш, и да видиш ответната му реакция. Това е дълбока тематика и тя е не чисто здравна, нито е обвързвана единствено с детското развиване.
Тъй като казусът с екранното време e част от конференция, която дефинираме като мултифасетна, желая да уточня, че ние преглеждаме казуса от всички страни и от позициите на всички специалисти - педиатри, психиатри, експерти по информатика и други обществени служащи.
Издирихме няколко от най-известните влогъри,
които от персоналния си опит да дадат препоръки и насоки по какъв начин децата да се предпазят от екранна взаимозависимост, само че нито един от тях не се ангажира да бъде преподавател или да взе участие с презентация. Поканихме един международен експерт по библиотекознание и осведомителни науки - доктор Пламен Милтенов от Икономическия университет във Варна. Той ще показа методите на влияние на обществените медии, водещи до пристрастяване към екрана, а също и смяната в условията към когнитивните качества на децата с навлизането на изкуствения разсъдък. Както той, по този начин и психиатърът доктор Десислава Маслинкова ще разясняват какво се крие зад термина „ екранен аутизъм ”, именуван още „ виртуален аутизъм “.
- Какви са най-честите проблеми от стоенето пред екраните?
- От позиция на неврологията, синята светлина от екраните има депресивен резултат - мигащи картинки, които могат да бъдат фотостимулиращи. Принудителното състояние, което заема тялото, до момента в който се взираме в устройствата, може да докара до конвулсия на перикраниалната мускулатура и до така наречен тензионно главоболие, провокирано от напрежение - както мускулно, по този начин и психическо, поради стресовата обстановка или умствена изтощеност.
Неблагоприятни последствия от зависимостта от цифровите устройства са затлъстяването, поведенческите проблеми, проблемите на прочувствената регулация. Наблюдава се нарушена обществена интеракция с родители и връстници, закъснение в речевото и когнитивното развиване, както и в развиването на екзекутивните функционалности, виновни за взимане на решения. Децата
имат проблеми с триумфа си в учебно заведение,
като рисковете са по-големи в фамилиите с по-ниски приходи и по-ниско обучение.
„ Виртуалният аутизъм “ също е нерядко срещан проблем при деца, които са с дълготрайно екранно време от ранна детска възраст - нормално от първите си две години. Те развиват доста от типичните прояви на разстройство от аутистичния набор (РАС), само че бързо се възстановяват след преустановяване на екранното време. Диференцирането на виртуалния аутизъм от същинския аутизъм е елементарно - задоволително е екранното време да се спре за 3 месеца и да се засилят интеракциите с родителите. Наблюдава се бързо нормализиране на обществената връзка и държанието. При същинския аутизъм няма подобен добър резултат за толкоз къс интервал.
- Какво провокира увеличението на екранното време?
- Изискванията към децата към този момент се трансформират. Те живеят в друга конюнктура и за тях светът е сходен на този от кино лентата „ Матрицата “. Половината от света е тази, която виждат и в която се движат, играят, пишат на образователната дъска. Другата половина от света е в мобилното устройство, което е втора галактика, доста по-широкообхватна като средство за постигане до други хора, за приемане на информация, т.е. изцяло недостижима спрямо действителния живот.
Ясно е, че децата ще бъдат там, въпросът е по какъв начин да ги предпазим. Затова в границите на Седмата мултифасетна конференция за детското развиване желаеме да отворим тематиката за полемика.
Има доста разнообразни системи по света. В Австралия да вземем за пример не разрешават на деца до 16-годишна възраст да имат профил в обществените медии. В Ирландия в първите четири класа всички учебници са на хартия и не се позволяват мобилни устройства в учебно заведение. В 5. и 6. клас - единствено до някаква степен, едвам в по-големите класове образователните материали са напълно електронни. Все отново и в България концепцията за предотвратяване на децата към този момент е на дневен ред със съответните рекомендации и разпореждания.
ПРЕПОРЪКИ ЗА ЕКРАННО ВРЕМЕ НА Съвет за електронни медии
1. Бебета (0 - 2 години) - не се предлага потреблението на устройства с екрани
2. Малки деца (2 - 5 години) - целесъобразно е в тази възраст достъпът до екран да се реализира последователно, като доближи до 1 час дневно, само че не едновременно, а разпределен на по-кратки шпации. Същевременно е значимо да се предизвиква физическата интензивност на децата в тази възраст и да се заобикаля екран по време на хранене и преди сън. Ако се дава наличие, то следва да е уместно за възрастта и родителите да предизвикват взаимното гледане и разискването на видяното.
3. По-големи деца (6 - 12 години) - предлагат се до 2 часа екранно време дневно отвън образователната активност и други просветителни занимания, в които детето е въвлечено.
Необходимо е слагане на здравословни поредни граници за време, прекарано пред екрана, и типовете медийно и друго наличие. Необходим е баланс сред времето за медии и други действия, като спорт, разходки измежду природата, физическа интензивност, сън, обществени контакти, четене на книги и други В тази възраст детето към този момент може да бъде осведомено с уместно осведомително наличие, обвързвано с вести за деца да вземем за пример.
4. Тийнейджъри (13 - 18 години) - предлага се поощряване на отговорно и балансирано потребление на екранните устройства. В България след 14-годишна възраст децата имат право да основават свои профили в обществените мрежи и следва да могат да ги ръководят рационално, безвредно и отговорно. Това включва създаване на умения за медийна просветеност, в това число докладване за неправилно наличие и/или държание на другите платформи.
СЪВЕТИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИЯТА И ТВОРЧЕСТВОТО
1. Говорете и четете с детето си всеки ден колкото е допустимо повече.
2. Осигурете материали, играчки и игри, които изискват операция, като конструктори, боички и други
3. Излизайте на открито най-малко един път дневно и се уверете, че детето има време да играе единствено и с други деца.
4. Не използвайте екрани, когато сте с деца.
5. Не давайте телефон на вашето бебе или малко дете (и дръжте екрана заключен за всеки случай).
6. Дръжте тв приемника изключен към деца под четири години, даже в случай че наподобява, че детето не обръща внимание на това, което е на екрана.
7. Обяснете на членовете на фамилията и лицата, които се грижат за тях, за какво тези ограничения са от значително значение за здравословното развиване, издръжливостта и благосъстоянието на детето
„ ВИЗИТКА
Проф. доктор Иван Иванов, дм, е одобрен педиатър и детски невролог, дълготраен началник на катедрата по педиатрия в Медицински университет - Пловдив и Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „ Свети Георги “. В момента е отговорник за образователната активност и специализиращите лекари в Катедрата по педиатрия. Завършва компетентност „ Медицина ” в МУ-Пловдив, през 1987 година Има клинични специалности „ Детски заболявания ” (1993 г.) и „ Детска неврология “ (2005 г.) и Общински народен съвет „ Доктор ” (1999 г.). През 2006 година придобива научно звание „ доцент ”, а през 2011 година - академична служба „ професор ”.
Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското сдружение по детска неврология, психиатрия и логика на психиката на развиването, Българското сдружение по сомнология, Българското сдружение по невромускулни болести, Международната лига против епилепсията и Европейското сдружение по детска неврология. От 2006 година е републикански съветник по педиатрия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ